Начало Контекст Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България
5521
Икономика

Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България

Ключова цел в политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на отпадъците е преходът към кръгова икономика, за което европейското законодателство определя конкретни правила за повторна употреба и рециклиране, както и за ограничаване на депонирането на отпадъци.По данни на Евростат през 2023 г. количеството битови отпадъци, генерирани на човек в ЕС, достига 511 кг. Това е с 4 кг по-малко спрямо 2022 г. Наличните данни показват значителни различия между държавите-членки.

Автор: БТА / Редактор: | 16 Март 2026, 09:10 ч.
Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България
Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България
Снимка © БТА

Ключова цел в политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на отпадъците е преходът към кръгова икономика, за което европейското законодателство определя конкретни правила за повторна употреба и рециклиране, както и за ограничаване на депонирането на отпадъци. ЕС продължава да е изправен пред предизвикателства, свързани с напредъка към кръгова икономика, сочи специален Доклад на Европейската сметна палата от ноември 2025 г. Според него разделното събиране на отпадъци все още е на много ниско ниво, а данъците върху отпадъците не покриват всички разходи за управлението им.

Разследване за неправомерно получени пари от пенсии в размер на повече от 36

Млада жена е с опасност за живота, след като е била блъсната от двуколесно ин

За по-добри условия за кръводарителите и за нуждаeщите се от кръв настояват о

Осем ранени повече при по-малък брой катастрофи, станали през май тази година

„Прогресивна България“ предложи д-р Асен Меджидиев за подуправите

По данни на Евростат през 2023 г. количеството битови отпадъци, генерирани на човек в ЕС, достига 511 кг. Това е с 4 кг по-малко спрямо 2022 г. Наличните данни показват значителни различия между държавите-членки. Най-голямо количество битови отпадъци се генерира в Австрия - 803 кг. на човек. В България през 2022 г. генерираният отпадък е 488 кг. на човек, а през 2023 г. - 490 кг.

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2024 г. в България са генерирани 3 милиона и 192 хиляди тона битови отпадъци, което е с 0,9% повече спрямо 2023 г., като количеството на човек е 496 кг. Предадени за рециклиране са 281 000 тона битови отпадъци.

Какво предвижда европейското законодателство?

Правната рамка за третирането на отпадъците в ЕС е установена в Директива 2008/98/EО, известна още като Рамкова директива за отпадъците, се посочва в официалния сайт на Европейския парламент (ЕП). Този стратегически документ налага на всички държави-членки задължителна йерархия при управлението на отпадъците. На върха стоят превенцията и повторната употреба, следвани от рециклирането и оползотворяването, а депонирането е оставено като последна, най-нежелана опция. Директивата затвърждава принципа „замърсителят плаща“, който да замени досегашната практика на изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО) върху данъчната оценка на имотите с методика, базирана на реално генерираното количество отпадък. Принципът изисква разходите за събиране, транспорт и третиране да се поемат от първоначалния причинител на отпадъка. Целта е да се прекрати практиката, при която собственици на големи имоти, генериращи малко отпадък, субсидират дейността на големи замърсители. Директивата разглежда отпадъка не като ненужен боклук, а като ценен ресурс, който трябва да се върне в икономическия цикъл. 

Принципът "замърсителят плаща" в България - законодателни инициативи и практически затруднения

Трайчо Трайков е избран за кмет на столичния район "Средец", съобщи Полина В

Убитата на тротоар снощи на пътя между курорта Слънчев бряг и Свети Влас е 18

Шофьорите в Сливен вече могат да заплащат престоя си в синя зона чрез мобилно

В българското законодателство принципът "замърсителят плаща" е въведен хоризонтално чрез Закона за опазване на околната среда и секторно чрез Закона за управление на отпадъците. Това казаха в отговор на запитване от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Принципът се прилага по отношение на всички потоци масово разпространени отпадъци  – отпадъци от опаковки, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и др. Разходите по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане, се поемат от производителя или притежателя на отпадъка чрез системите за разширена отговорност на производителя. По отношение на битовите отпадъци, принципът е въведен в данъчното законодателство чрез Закона за местните данъци и такси, който предвижда преминаване към модел „плащаш, колкото изхвърляш“ при определяне на таксата за битови отпадъци. От МОСВ уточниха, че въвеждането на този модел е в прерогативите на Министерството на финансите като компетентно ведомство по данъчната политика.

От министерството на околната среда отбелязаха, че на практика най-голямото предизвикателство е свързано именно с прилагането на този количествен принцип, защото общините трябва да изградят системи за измерване, отчитане и контрол на отпадъците, както и да осигурят добра инфраструктура за разделно събиране. Необходима е и сериозна информационна кампания, за да бъдат гражданите и бизнесът подготвени за промяната, допълниха от МОСВ и подчертаха, че се очаква новият модел да доведе до по-справедливо разпределение на разходите и да стимулира намаляването и разделното събиране на отпадъците.

От страна на МОСВ усилията са насочени към подпомагане на общините за практическото прилагане на принципа, като в тази връзка министерството предоставя подкрепа на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) чрез проекта „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци в България“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027. Въвеждането на модела „плащаш, колкото изхвърляш“ зависи от готовността на общините да изберат най-подходящия подход, съобразен със спецификите на съответната община, добавиха от ведомството . 

Новите основи за услугите по събиране и третиране на отпадъци и ролята на общините

По време на Общото събрание на НСОРБ през февруари т.г. служебният министър на околната среда и водите Юлиан Попов подчерта, че общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите, да насърчават конкуренцията в сектора и да прилагат на местно ниво принципа „замърсителят плаща“. По думите му към момента едва две-три общини са напреднали в прилагането на новия модел за таксата за битови отпадъци. Според него универсално решение за всички общини не е възможно, но е необходимо да се дадат повече добри примери, които да улеснят разширяването на системата. Министърът изрази позиция, че въвеждането на принципа няма да доведе до десетократно увеличение на таксата, както се е смятало преди време, тъй като размерът зависи, както от количеството изхвърлен отпадък, така и от нивото на разделно събиране и рециклиране.

Разделното събиране е ключът към по-ниска такса смет при въвеждане на новия принцип „замърсителят плаща“, каза в интервю председателят на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов, който е член на Постоянната комисия за стратегическо развитие на местното самоуправление при НСОРБ и лектор към сдружението по темата за новия принцип. Златанов припомни, че въпреки европейските изисквания, България многократно отлага реалното въвеждане на "замърсителят плаща". Първата забрана за използване на данъчната оценка за ТБО е от 2013 г., следват промени през 2017 г. и 2021 г., които не са реално приложени поради липса на техническа готовност на общините и притеснения за социалния ефект върху населението.

През 2024 г., след интензивен диалог между НСОРБ и централната власт, е постигнато съгласие за финално удължаване на преходния период до 1 януари 2026 г. В края на 2025 г., с изменение на Закона за местните данъци и такси, периодът на въвеждане на директивата беше удължен с още три години, тъй като ЕС отпуска средства, които да помогнат този преход да стане по-плавно. През тези три години общините ще могат да закупят техника – контейнери, GPS устройства и други „умни“ системи, които да позволят измерване на количеството отпадъци, обясни Златанов и добави, че това ще даде възможност отпадъците да се измерват реално.

Той обясни още, че ТБО се заплаща за услуги по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците и поддържане на чистотата, като в новия модел общините могат да избират между три метода - измерено количество за имота, вместимост и честота на съдовете или брой ползватели. Според новите разпоредби, таксата ще се изчислява само заотпадъка, изхвърлян в съдовете за общи битови отпадъци и разходите за почистване на обществените територии, като именно количеството битов отпадък е водещо за определяне на размера на таксата.

Златанов подчерта изключителната важност българите да разберат, че кенчетата, стъклените бутилки и хартията не са отпадък, а суровина и че съгласно европейското законодателство, разходите се заплащат само за смесения битов отпадък, който отива за депониране или изгаряне. Според статистиката на НСОРБ в момента бизнесът носи 68% от общата фискална тежест на ТБО, докато физическите лица – 32%, а с прехода към новия модел това съотношение може да се промени значително, което налага внимателно бюджетиране, посочи още Николай Златанов. 

По време на Годишната среща на местните власти през 2025 г. едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“, а срещу България вече е стартирала наказателна процедура от Европейската комисия (ЕК) заради забавянето на този принцип, отбеляза Златанов и допълни, че досега санкцията е била насочена към държавата, но в бъдеще може да бъде насочена и към общините. Темата за управлението на отпадъците тепърва започва да се развива, това е сложен въпрос, който изисква време, техника и обществено разбиране, но задача на всяка община е да разработи най-справедливия модел и да го приложи на практика в името на доброто на гражданите си, каза той.

Подготовка и прилагане на новия принцип в страната

През 2025 г. в подготовката си за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ Столичната община публикува в сайта си образци на декларации, чрез които гражданите и фирмите да предоставят данни за броя на живеещите или използващите имота и генерирания отпадък. Те целяха единствено да съберат предварителна информация за начина на ползване на имотите и количеството отпадък, за да може Столичната община и Общинският съвет да подготвят най-справедливо решение за столичани. 

Кметът на София Васил Терзиев призовава софиянци към активно съдействие за разделно изхвърляне на рециклируемите отпадъци и недопускане на смесване на строителни отпадъци с битовия боклук. Тези действия, според Терзиев, са ключови за ограничаване на разходите, особено в контекста на предстоящото въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, без допълнително финансово натоварване за гражданите. 

След приемането на европейската директива, Казанлък е първата община в страната, която разработи свой математически модел и прие промени в Наредба №26 още през септември 2024 г., а за фирмите принципът „замърсителят плаща“ се прилага вече от около пет-шест години. Въпреки готовността си да го приложи изцяло обаче, местната власт реши да изчака с влизането в сила на новите правила до 2026 г., за да осигури време за информационна кампания, а сега ще се възползва и от удължаването на срока за въвеждане на новия метод и от предвиденото финансиране за модернизиране на системите. Предвижда се система с чипове - контейнерите ще бъдат заключени и достъпът до тях ще става с персонален чип. При изхвърляне отпадъкът ще се измерва и количеството ще се записва към конкретно домакинство. Уникален елемент в казанлъшкия модел са и стимулите за гражданите - предвидено е домакинствата, които предадат над 150 кг разделно събрана пластмаса или хартия в общинските пунктове, да получават 30% отстъпка от размера на ТБО за следващата година. 

Въпреки удължаването на срока за въвеждане, от началото на настоящата година принципът "замърсителят плаща" вече се прилага в някои общини в страната. Сред тях са Главиница и Тутракан, област Силистра и Ковчевци в област Перник. В началото на миналия месец Община Кюстендил въведе експериментално сметосъбиране в един от кварталите в града с цел подготовка за преминаване към новия метод.

Нова интегрирана система за управлението на отпадъците е въведена и в община Поморие, съобщи кметът Иван Алексов по време на Годишната среща на местните власти в Албена през октомври м.г. Тя е внедрена благодарение на проекта „Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика“, съфинансиран от Програма LIFE на ЕС. Проектът HA2WASTE въвежда нова система за управление на отпадъците в община Поморие, включително събиране на отпадъците при източника на образуване (т.нар. от врата до врата) и индивидуална такса за битови отпадъци на база количество генериран отпадък. 

В рубриката „ЕС право БГ“ представя информация за транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. Материалите вижте тук.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
От петък до понеделник частично ще се ограничава движението около метростанция "Летище София“ заради фестивал
От днес до понеделник частично ще се ограничава движението в крайна дясна лента в отсечката от вход/изход на метростанция „Летище София“ на Терминал 2 до отбивката за в ...
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда "Подкрепа"
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа". Синдикатът представи на пресконференция част от своит ...
Върховният касационен съд потвърди присъдата от 10 г. затвор за сирийски гражданин, убил сънародник в бежанския център в Харманли
Върховният касационен съд (ВКС) потвърди присъдата от 10 години затвор, постановена от Апелативния съд в Пловдив за сирийски гражданин, убил свой сънародник в бежанския център в Ха ...
Партия МЕЧ организира във Варна протест срещу агресията
Партия МЕЧ организира във Варна протест срещу агресията, съобщи на пресконференция в националния пресклуб областният координатор Никола Тодоров. По думите му поводът са зачестилите ...
Областната дирекция на МВР в Добрич приключи проекта за енергийното обновяване на сградния си комплекс
Областната дирекция на МВР в Добрич приключи проекта за енергийното обновяване на сградния си комплекс, съобщиха от пресцентъра . Проектът е реализиран със средства по Националния ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
От петък до понеделник частично ще се ограничава движението около метростанция "Летище София“ заради фестивал
От днес до понеделник частично ще се ограничава движението в крайна дясна лента в отсечката от вход/изход на метростанция „Летище София“ на Терминал 2 до отбивката за в ...
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда "Подкрепа"
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа". Синдикатът представи на пресконференция част от своит ...
Без такса за пътуващите от Румъния за България през Дунав мост при Гюргево-Русе тази събота
Тази събота пътуващите от Румъния за България през Дунав мост при Гюргево-Русе няма да плащат такса мост, съобщават от Националната компания за управление на пътната инфраструктура ...
Четирима българи ще участват в Европейски граждански панел по темата за демократичната устойчивост с още 150 граждани на ЕС
Четирима българи ще участват в Европейски граждански панел по темата за демократичната устойчивост с още 150 граждани на ЕС. Това съобщи Кристина Йорданова – управител на Фо ...
Министър Росица Карамфилова е възложила анализ на дейностите, включени в програмата за стопанисване на минерални води за 2026 г.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова е възложила анализ на дейностите, включени в програмата за стопанисване на минерални води за 2026 г. Това обяви самата тя в ...
Тикер в 12:33 ч.
От днес до понеделник частично ще се ограничава движението в крайна дясна лента ...
Начало Контекст
5521
Икономика

Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България

Ключова цел в политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на отпадъците е преходът към кръгова икономика, за което европейското законодателство определя конкретни правила за повторна употреба и рециклиране, както и за ограничаване на депонирането на отпадъци.По данни на Евростат през 2023 г. количеството битови отпадъци, генерирани на човек в ЕС, достига 511 кг. Това е с 4 кг по-малко спрямо 2022 г. Наличните данни показват значителни различия между държавите-членки.

| 16 Март 2026, 09:10 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България
Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България
Снимка © БТА

Ключова цел в политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на отпадъците е преходът към кръгова икономика, за което европейското законодателство определя конкретни правила за повторна употреба и рециклиране, както и за ограничаване на депонирането на отпадъци. ЕС продължава да е изправен пред предизвикателства, свързани с напредъка към кръгова икономика, сочи специален Доклад на Европейската сметна палата от ноември 2025 г. Според него разделното събиране на отпадъци все още е на много ниско ниво, а данъците върху отпадъците не покриват всички разходи за управлението им.

По данни на Евростат през 2023 г. количеството битови отпадъци, генерирани на човек в ЕС, достига 511 кг. Това е с 4 кг по-малко спрямо 2022 г. Наличните данни показват значителни различия между държавите-членки. Най-голямо количество битови отпадъци се генерира в Австрия - 803 кг. на човек. В България през 2022 г. генерираният отпадък е 488 кг. на човек, а през 2023 г. - 490 кг.

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2024 г. в България са генерирани 3 милиона и 192 хиляди тона битови отпадъци, което е с 0,9% повече спрямо 2023 г., като количеството на човек е 496 кг. Предадени за рециклиране са 281 000 тона битови отпадъци.

Какво предвижда европейското законодателство?

Правната рамка за третирането на отпадъците в ЕС е установена в Директива 2008/98/EО, известна още като Рамкова директива за отпадъците, се посочва в официалния сайт на Европейския парламент (ЕП). Този стратегически документ налага на всички държави-членки задължителна йерархия при управлението на отпадъците. На върха стоят превенцията и повторната употреба, следвани от рециклирането и оползотворяването, а депонирането е оставено като последна, най-нежелана опция. Директивата затвърждава принципа „замърсителят плаща“, който да замени досегашната практика на изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО) върху данъчната оценка на имотите с методика, базирана на реално генерираното количество отпадък. Принципът изисква разходите за събиране, транспорт и третиране да се поемат от първоначалния причинител на отпадъка. Целта е да се прекрати практиката, при която собственици на големи имоти, генериращи малко отпадък, субсидират дейността на големи замърсители. Директивата разглежда отпадъка не като ненужен боклук, а като ценен ресурс, който трябва да се върне в икономическия цикъл. 

Принципът "замърсителят плаща" в България - законодателни инициативи и практически затруднения

В българското законодателство принципът "замърсителят плаща" е въведен хоризонтално чрез Закона за опазване на околната среда и секторно чрез Закона за управление на отпадъците. Това казаха в отговор на запитване от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Принципът се прилага по отношение на всички потоци масово разпространени отпадъци  – отпадъци от опаковки, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и др. Разходите по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане, се поемат от производителя или притежателя на отпадъка чрез системите за разширена отговорност на производителя. По отношение на битовите отпадъци, принципът е въведен в данъчното законодателство чрез Закона за местните данъци и такси, който предвижда преминаване към модел „плащаш, колкото изхвърляш“ при определяне на таксата за битови отпадъци. От МОСВ уточниха, че въвеждането на този модел е в прерогативите на Министерството на финансите като компетентно ведомство по данъчната политика.

От министерството на околната среда отбелязаха, че на практика най-голямото предизвикателство е свързано именно с прилагането на този количествен принцип, защото общините трябва да изградят системи за измерване, отчитане и контрол на отпадъците, както и да осигурят добра инфраструктура за разделно събиране. Необходима е и сериозна информационна кампания, за да бъдат гражданите и бизнесът подготвени за промяната, допълниха от МОСВ и подчертаха, че се очаква новият модел да доведе до по-справедливо разпределение на разходите и да стимулира намаляването и разделното събиране на отпадъците.

От страна на МОСВ усилията са насочени към подпомагане на общините за практическото прилагане на принципа, като в тази връзка министерството предоставя подкрепа на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) чрез проекта „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци в България“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027. Въвеждането на модела „плащаш, колкото изхвърляш“ зависи от готовността на общините да изберат най-подходящия подход, съобразен със спецификите на съответната община, добавиха от ведомството . 

Новите основи за услугите по събиране и третиране на отпадъци и ролята на общините

По време на Общото събрание на НСОРБ през февруари т.г. служебният министър на околната среда и водите Юлиан Попов подчерта, че общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите, да насърчават конкуренцията в сектора и да прилагат на местно ниво принципа „замърсителят плаща“. По думите му към момента едва две-три общини са напреднали в прилагането на новия модел за таксата за битови отпадъци. Според него универсално решение за всички общини не е възможно, но е необходимо да се дадат повече добри примери, които да улеснят разширяването на системата. Министърът изрази позиция, че въвеждането на принципа няма да доведе до десетократно увеличение на таксата, както се е смятало преди време, тъй като размерът зависи, както от количеството изхвърлен отпадък, така и от нивото на разделно събиране и рециклиране.

Разделното събиране е ключът към по-ниска такса смет при въвеждане на новия принцип „замърсителят плаща“, каза в интервю председателят на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов, който е член на Постоянната комисия за стратегическо развитие на местното самоуправление при НСОРБ и лектор към сдружението по темата за новия принцип. Златанов припомни, че въпреки европейските изисквания, България многократно отлага реалното въвеждане на "замърсителят плаща". Първата забрана за използване на данъчната оценка за ТБО е от 2013 г., следват промени през 2017 г. и 2021 г., които не са реално приложени поради липса на техническа готовност на общините и притеснения за социалния ефект върху населението.

През 2024 г., след интензивен диалог между НСОРБ и централната власт, е постигнато съгласие за финално удължаване на преходния период до 1 януари 2026 г. В края на 2025 г., с изменение на Закона за местните данъци и такси, периодът на въвеждане на директивата беше удължен с още три години, тъй като ЕС отпуска средства, които да помогнат този преход да стане по-плавно. През тези три години общините ще могат да закупят техника – контейнери, GPS устройства и други „умни“ системи, които да позволят измерване на количеството отпадъци, обясни Златанов и добави, че това ще даде възможност отпадъците да се измерват реално.

Той обясни още, че ТБО се заплаща за услуги по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците и поддържане на чистотата, като в новия модел общините могат да избират между три метода - измерено количество за имота, вместимост и честота на съдовете или брой ползватели. Според новите разпоредби, таксата ще се изчислява само заотпадъка, изхвърлян в съдовете за общи битови отпадъци и разходите за почистване на обществените територии, като именно количеството битов отпадък е водещо за определяне на размера на таксата.

Златанов подчерта изключителната важност българите да разберат, че кенчетата, стъклените бутилки и хартията не са отпадък, а суровина и че съгласно европейското законодателство, разходите се заплащат само за смесения битов отпадък, който отива за депониране или изгаряне. Според статистиката на НСОРБ в момента бизнесът носи 68% от общата фискална тежест на ТБО, докато физическите лица – 32%, а с прехода към новия модел това съотношение може да се промени значително, което налага внимателно бюджетиране, посочи още Николай Златанов. 

По време на Годишната среща на местните власти през 2025 г. едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“, а срещу България вече е стартирала наказателна процедура от Европейската комисия (ЕК) заради забавянето на този принцип, отбеляза Златанов и допълни, че досега санкцията е била насочена към държавата, но в бъдеще може да бъде насочена и към общините. Темата за управлението на отпадъците тепърва започва да се развива, това е сложен въпрос, който изисква време, техника и обществено разбиране, но задача на всяка община е да разработи най-справедливия модел и да го приложи на практика в името на доброто на гражданите си, каза той.

Подготовка и прилагане на новия принцип в страната

През 2025 г. в подготовката си за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ Столичната община публикува в сайта си образци на декларации, чрез които гражданите и фирмите да предоставят данни за броя на живеещите или използващите имота и генерирания отпадък. Те целяха единствено да съберат предварителна информация за начина на ползване на имотите и количеството отпадък, за да може Столичната община и Общинският съвет да подготвят най-справедливо решение за столичани. 

Кметът на София Васил Терзиев призовава софиянци към активно съдействие за разделно изхвърляне на рециклируемите отпадъци и недопускане на смесване на строителни отпадъци с битовия боклук. Тези действия, според Терзиев, са ключови за ограничаване на разходите, особено в контекста на предстоящото въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, без допълнително финансово натоварване за гражданите. 

След приемането на европейската директива, Казанлък е първата община в страната, която разработи свой математически модел и прие промени в Наредба №26 още през септември 2024 г., а за фирмите принципът „замърсителят плаща“ се прилага вече от около пет-шест години. Въпреки готовността си да го приложи изцяло обаче, местната власт реши да изчака с влизането в сила на новите правила до 2026 г., за да осигури време за информационна кампания, а сега ще се възползва и от удължаването на срока за въвеждане на новия метод и от предвиденото финансиране за модернизиране на системите. Предвижда се система с чипове - контейнерите ще бъдат заключени и достъпът до тях ще става с персонален чип. При изхвърляне отпадъкът ще се измерва и количеството ще се записва към конкретно домакинство. Уникален елемент в казанлъшкия модел са и стимулите за гражданите - предвидено е домакинствата, които предадат над 150 кг разделно събрана пластмаса или хартия в общинските пунктове, да получават 30% отстъпка от размера на ТБО за следващата година. 

Въпреки удължаването на срока за въвеждане, от началото на настоящата година принципът "замърсителят плаща" вече се прилага в някои общини в страната. Сред тях са Главиница и Тутракан, област Силистра и Ковчевци в област Перник. В началото на миналия месец Община Кюстендил въведе експериментално сметосъбиране в един от кварталите в града с цел подготовка за преминаване към новия метод.

Нова интегрирана система за управлението на отпадъците е въведена и в община Поморие, съобщи кметът Иван Алексов по време на Годишната среща на местните власти в Албена през октомври м.г. Тя е внедрена благодарение на проекта „Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика“, съфинансиран от Програма LIFE на ЕС. Проектът HA2WASTE въвежда нова система за управление на отпадъците в община Поморие, включително събиране на отпадъците при източника на образуване (т.нар. от врата до врата) и индивидуална такса за битови отпадъци на база количество генериран отпадък. 

В рубриката „ЕС право БГ“ представя информация за транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. Материалите вижте тук.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
От петък до понеделник частично ще се ограничава движението около метростанция "Летище София“ заради фестивал
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда "Подкрепа"
Върховният касационен съд потвърди присъдата от 10 г. затвор за сирийски гражданин, убил сънародник в бежанския център в Харманли
Партия МЕЧ организира във Варна протест срещу агресията
Областната дирекция на МВР в Добрич приключи проекта за енергийното обновяване на сградния си комплекс
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Юни
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Сфера
От петък до понеделник частично ще се ограничава движението около метростанция "Летище София“ заради фестивал
Сфера
За регулярен мониторинг на доходите и защита на покупателната способност настояват от Конфедерацията на труда "Подкрепа"
Контекст
Без такса за пътуващите от Румъния за България през Дунав мост при Гюргево-Русе тази събота
Контекст
Четирима българи ще участват в Европейски граждански панел по темата за демократичната устойчивост с още 150 граждани на ЕС
Местен фокус
Министър Росица Карамфилова е възложила анализ на дейностите, включени в програмата за стопанисване на минерални води за 2026 г.
Контекст
Общо осем души са задържани при полицейски операции срещу разпространението и притежанието на наркотични вещества в област Сливен
В детайли
Ако сбъркаме тук, няма да постигнем нужния резултат
Сфера
Върховният касационен съд потвърди присъдата от 10 г. затвор за сирийски гражданин, убил сънародник в бежанския център в Харманли
Основна линия
Мобилна автоматична станция започна измерване на качеството на атмосферния въздух във Велико Търново във връзка с оплакванията от „Кроношпан“
В детайли
Морската вода в зоната на Офицерския плаж във Варна е рискова за здравето на къпещите се, сочат данните на РЗИ
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2026 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2026 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.